Демокрацията е тежко болна
Веселина Седларска,
Демокрацията е изтощена. Нашите представители не ни съставляват. Демокрацията е сведена до ритуали, които наподобяват демократични. Когато гласоподават единствено половината от имащите право, това количество задоволително ли е за качеството, наречено народна власт? Когато народните представители прескачат от една група в друга, то е тъй като остават (не)верни на кого – на хората, които са ги пратили в Народното събрание, или на себе си?
Демокрацията е хранениче на събитията, нея я пази който свари. Може пък храненичето в действителност да е стигнало комплицирана възраст. Жан Бодрияр твърди, че сега демокрацията е менопаузата на западното общество, огромният климактериум на обществената страна. Тъй както фашизмът е бил похотта на междинната възраст.
Унгарският публицист Петер Юхас споделя една селска преживелица, която има аналог в политиката. В пламенен ден една баба месела тесто на двора. Толкова било горещо, че бабата била с една пола и блуза, а под тях по организъм. Месела, пуфтяла, пот се леела, отново месела, па повдигнала полата и седнала да си почине. И се оказало, че е седнала върху тестото. Понадигнала се от стола, но тестото след нея. Залепнало било. И стои по този начин бабата приведена, а от другия завършек на двора се задава дядото. И тя се провиква: „ Чисти ли са ти ръцете, да ми отлепиш тестото ”. Този стадий ние към този момент го минахме. Много пъти търсихме чисти ръце, с цел да отлепят страната ни от дъното на всички европейски ранглисти, само че ръцете се оказваха все съмнителни.
Сега сме в някакъв нов стадий и той в резюме звучи по този начин: този – да, оня обаче – не! С ГЕРБ може, само че никога с Бойко Борисов! Асен – може, обаче Кирил не го желаеме. Ние пък не желаеме и Кирил, и Асен, другояче с „ Продължаваме промяната “ може. Без Христо Иванов, в случай че обичате. С Делян Пеевски на първия ред в Народното събрание – в никакъв случай с Движение за права и свободи! Всичко това нямаше да е толкоз смешно, в случай че зад Бойко Борисов, Кирил Петков, Асен Василев и така нататък стояха партии. Имам поради партии с ясна и оповестена идеология, с правила, отстояваща тази идеология. Нищо сходно няма зад Бойко, Кирил, Асен, Делян, Корнелия, Слави – зад тях има единствено едни описи от хора, които са там, тъй като съответният водач им е приветлив или са получили работно място благодарение на съответната партийна централа.
ГЕРБ не е партия, а корпорация. Голяма и сполучлива. Дисциплинирана. С добре смачкан механизъм. По тези неща отстъпва единствено на холдинга Движение за права и свободи. „ Продължаваме промяната “ не е партия, а флашмоб. Недостатъчно репетиран. Българска социалистическа партия към този момент не е партия, тя е носталгия. „ Да, България “ е Неправителствени организации със семинари и фокусни групи на тематика „ Съдебната система в целокупност и основният прокурор в частност “. „ Демократи за мощна България “ е четиримата самураи, тъй като за седем няма хора. „ ИТН “ е „ Култ към мъртвата крава “ и тук не върша никакви подмятания за водача, тъкмо „ Култ към мъртвата крава “ се назовава най-успешната хакерска група, основана да разстройва системата, тя е създател на така известните в предишното вируси троянски коне. „ Възраждане “ не е партия, то е посолство.
Покрай неслучилото се коалиране сред „ Продължаваме промяната “ и „ Демократична България “ се загатна напълно тихичко и апропо, че едната партия е сякаш дясна, а другата май лява. Тези две направления от дълго време не значат нищо у нас. Т.нар. зелени, които по света са част от левия набор, при нас са вдясно. Ако Движение за права и свободи беше в действителност демократична партия, нейните водачи трябваше да са в първите редици на всеки прайд. Опитайте се да си го визиите: Ахмед Доган, Делян Пеевски и Мустафа Карадайъ веят знамето с дъгата. Изключено! Тогава да си представим Корнелия Нинова – като водач на декларирана лява партия на нея би ѝ подхождала отбраната на нетрадиционната половост. Също изключено! По ми е елементарно да си показва Нинова с базука на протест в поддръжка на Русия, в сравнение с с балон на прайд. Може би Кирил Петков, който също е ситуиран вляво от политическия център? Само че вместо това го видяхме на фотография прегърнат с Бисер Русимов, индивида, който подпали знамето на прайда на контрашествието в Бургас. Защо употребявам тъкмо отношението към гей хората като лакмус за лявост или дясност? Защото тематиката е най-болна, а отношението към нея явно. Същата инспекция можеше да се направи с пенсиите, данъците… Тогава щяхме пък да се чудим по какъв начин лявата Българска социалистическа партия утвърди плоския налог.
Идеологиите към този момент не са на мода – вместо тогавашното антикомунизъм има антибойко, антикирил… Битката е сведена до персони. Най-доброто, което може да се каже в този случай е, че този път не изоставаме от международните трендове, даже ги изпреварваме. Навсякъде по света демокрацията е изтощена. И изоставена от най-малко половината гласоподаватели, в името на които тя съществува. Затова не е необичайно, че на места се появяват необикновени, даже екстравагантни хрумвания за излекуване на демокрацията. Една от тях предлага избори с чоп. Това не е толкоз автентично, колкото наподобява на пръв взор – там, където се е заченала и родила демокрацията, изборите са се провеждали точно с изтегляне на чоп.
Атинската народна власт има две условия за съществуването си: първо, тя значи тъждество пред закона и политиката, второ, хвърлянето на чоп е главният метод за реализиране на това тъждество. Петнадесет века по-късно силата на жребия се е запазила на малко места – в англо-саксонската правосъдна система при избирането на правосъдно жури, в някои страни (Испания, Аржентина, Швейцария) с чоп се избират жителите, които дават отговор за бюлетините и ги броят – което има значение, с чоп се теглят номерата на партиите за изборните бюлетини у нас – което няма изключително значение.
Френският политолог Бернар Манен, написа: „ Каквито и да са, въпреки това, неговите заслуги и свойства, тегленето на чоп показва фактически тази неоспорима характерност, че не намесва човешката воля. Изборите за сметка на това реализират по едно и също време две неща: те селекционират натоварените с длъжностите, само че в същото време и легитимират тяхната власт и основават у тези, които са избирали, възприятие за задълженост и за ангажираност по отношение на тези, които са избрали. Напълно целесъобразно е да се мисли, че точно това разбиране за основите на политическата легитимност и задълженост е предизвикала изгубването на тегленето на чоп на изборите “.
Ето мнението и на френския икономист Етиен Шуар: „ Благодарение на интернет гласоподавателите стартират да схващат сами, че тегленето на чоп под цивилен надзор би било надалеч по-малко нездравословно от актуалната ни система; то е функционирало в продължение на 200 години в Атина, преди олигарсите да вземат властта “.
Това пък са думи на един от най-сериозните откриватели на теорията и практиката на демокрацията посредством чоп – Давид ван Райбрук: „ Оказваме се в неудържима и непоносима обстановка и в случай че бях политик, щях да пострадвам от бодърствуване да мисля за това. Като буен демократ, и в този момент не дремя добре. Това е бомба със закъснител. Сега видимо всичко е умерено, само че наподобява на тишината преди стихия. Като мълчанието от 1850 година, когато трудовите проблеми и въпросът за работническата претовареност към този момент тлееха, само че още не бяха избухнали. Това е мълчанието преди дълъг интервал на огромна неустойчивост. Трябва да деколонизираме демокрацията. И би трябвало да демократизираме демокрацията “.
Надявам се не си представяте тегленето на чоп за кмет, примерно, да става от лист на всички поданици на града. Дори в най-демократичната Атина не е ставало по този начин. Има избрани условия, на които претендентите би трябвало да дават отговор. Те от своя страна аплайват или биват кандидатирани от други. От този лист, в който всеки от включените има компетентността да управлява града, се е патило с чоп името на спечелилия. И мандатът му не е бил дълготраен, ротацията е един от правилата, които съпровождат избора с чоп.
Всички сме погнусени от непоносимата надменност, безхаберие и нецензурност във властта. Но свестните хора желаят освен това от това гнусните да си отидат. Дали ще е съвещателна народна власт (като в Исландия), дали ще е посредством чоп (експерименти се вършат в малко общности в Белгия, Холандия, Канада), дали ще е нещо напълно друго – просто да не е това, което е в този момент, тъй като то към този момент има доста малко общо с началната концепция за народна власт.
Демокрацията е изтощена. Нашите представители не ни съставляват. Демокрацията е сведена до ритуали, които наподобяват демократични. Когато гласоподават единствено половината от имащите право, това количество задоволително ли е за качеството, наречено народна власт? Когато народните представители прескачат от една група в друга, то е тъй като остават (не)верни на кого – на хората, които са ги пратили в Народното събрание, или на себе си?
Демокрацията е хранениче на събитията, нея я пази който свари. Може пък храненичето в действителност да е стигнало комплицирана възраст. Жан Бодрияр твърди, че сега демокрацията е менопаузата на западното общество, огромният климактериум на обществената страна. Тъй както фашизмът е бил похотта на междинната възраст.
Унгарският публицист Петер Юхас споделя една селска преживелица, която има аналог в политиката. В пламенен ден една баба месела тесто на двора. Толкова било горещо, че бабата била с една пола и блуза, а под тях по организъм. Месела, пуфтяла, пот се леела, отново месела, па повдигнала полата и седнала да си почине. И се оказало, че е седнала върху тестото. Понадигнала се от стола, но тестото след нея. Залепнало било. И стои по този начин бабата приведена, а от другия завършек на двора се задава дядото. И тя се провиква: „ Чисти ли са ти ръцете, да ми отлепиш тестото ”. Този стадий ние към този момент го минахме. Много пъти търсихме чисти ръце, с цел да отлепят страната ни от дъното на всички европейски ранглисти, само че ръцете се оказваха все съмнителни.
Сега сме в някакъв нов стадий и той в резюме звучи по този начин: този – да, оня обаче – не! С ГЕРБ може, само че никога с Бойко Борисов! Асен – може, обаче Кирил не го желаеме. Ние пък не желаеме и Кирил, и Асен, другояче с „ Продължаваме промяната “ може. Без Христо Иванов, в случай че обичате. С Делян Пеевски на първия ред в Народното събрание – в никакъв случай с Движение за права и свободи! Всичко това нямаше да е толкоз смешно, в случай че зад Бойко Борисов, Кирил Петков, Асен Василев и така нататък стояха партии. Имам поради партии с ясна и оповестена идеология, с правила, отстояваща тази идеология. Нищо сходно няма зад Бойко, Кирил, Асен, Делян, Корнелия, Слави – зад тях има единствено едни описи от хора, които са там, тъй като съответният водач им е приветлив или са получили работно място благодарение на съответната партийна централа.
ГЕРБ не е партия, а корпорация. Голяма и сполучлива. Дисциплинирана. С добре смачкан механизъм. По тези неща отстъпва единствено на холдинга Движение за права и свободи. „ Продължаваме промяната “ не е партия, а флашмоб. Недостатъчно репетиран. Българска социалистическа партия към този момент не е партия, тя е носталгия. „ Да, България “ е Неправителствени организации със семинари и фокусни групи на тематика „ Съдебната система в целокупност и основният прокурор в частност “. „ Демократи за мощна България “ е четиримата самураи, тъй като за седем няма хора. „ ИТН “ е „ Култ към мъртвата крава “ и тук не върша никакви подмятания за водача, тъкмо „ Култ към мъртвата крава “ се назовава най-успешната хакерска група, основана да разстройва системата, тя е създател на така известните в предишното вируси троянски коне. „ Възраждане “ не е партия, то е посолство.
Покрай неслучилото се коалиране сред „ Продължаваме промяната “ и „ Демократична България “ се загатна напълно тихичко и апропо, че едната партия е сякаш дясна, а другата май лява. Тези две направления от дълго време не значат нищо у нас. Т.нар. зелени, които по света са част от левия набор, при нас са вдясно. Ако Движение за права и свободи беше в действителност демократична партия, нейните водачи трябваше да са в първите редици на всеки прайд. Опитайте се да си го визиите: Ахмед Доган, Делян Пеевски и Мустафа Карадайъ веят знамето с дъгата. Изключено! Тогава да си представим Корнелия Нинова – като водач на декларирана лява партия на нея би ѝ подхождала отбраната на нетрадиционната половост. Също изключено! По ми е елементарно да си показва Нинова с базука на протест в поддръжка на Русия, в сравнение с с балон на прайд. Може би Кирил Петков, който също е ситуиран вляво от политическия център? Само че вместо това го видяхме на фотография прегърнат с Бисер Русимов, индивида, който подпали знамето на прайда на контрашествието в Бургас. Защо употребявам тъкмо отношението към гей хората като лакмус за лявост или дясност? Защото тематиката е най-болна, а отношението към нея явно. Същата инспекция можеше да се направи с пенсиите, данъците… Тогава щяхме пък да се чудим по какъв начин лявата Българска социалистическа партия утвърди плоския налог.
Идеологиите към този момент не са на мода – вместо тогавашното антикомунизъм има антибойко, антикирил… Битката е сведена до персони. Най-доброто, което може да се каже в този случай е, че този път не изоставаме от международните трендове, даже ги изпреварваме. Навсякъде по света демокрацията е изтощена. И изоставена от най-малко половината гласоподаватели, в името на които тя съществува. Затова не е необичайно, че на места се появяват необикновени, даже екстравагантни хрумвания за излекуване на демокрацията. Една от тях предлага избори с чоп. Това не е толкоз автентично, колкото наподобява на пръв взор – там, където се е заченала и родила демокрацията, изборите са се провеждали точно с изтегляне на чоп.
Атинската народна власт има две условия за съществуването си: първо, тя значи тъждество пред закона и политиката, второ, хвърлянето на чоп е главният метод за реализиране на това тъждество. Петнадесет века по-късно силата на жребия се е запазила на малко места – в англо-саксонската правосъдна система при избирането на правосъдно жури, в някои страни (Испания, Аржентина, Швейцария) с чоп се избират жителите, които дават отговор за бюлетините и ги броят – което има значение, с чоп се теглят номерата на партиите за изборните бюлетини у нас – което няма изключително значение.
Френският политолог Бернар Манен, написа: „ Каквито и да са, въпреки това, неговите заслуги и свойства, тегленето на чоп показва фактически тази неоспорима характерност, че не намесва човешката воля. Изборите за сметка на това реализират по едно и също време две неща: те селекционират натоварените с длъжностите, само че в същото време и легитимират тяхната власт и основават у тези, които са избирали, възприятие за задълженост и за ангажираност по отношение на тези, които са избрали. Напълно целесъобразно е да се мисли, че точно това разбиране за основите на политическата легитимност и задълженост е предизвикала изгубването на тегленето на чоп на изборите “.
Ето мнението и на френския икономист Етиен Шуар: „ Благодарение на интернет гласоподавателите стартират да схващат сами, че тегленето на чоп под цивилен надзор би било надалеч по-малко нездравословно от актуалната ни система; то е функционирало в продължение на 200 години в Атина, преди олигарсите да вземат властта “.
Това пък са думи на един от най-сериозните откриватели на теорията и практиката на демокрацията посредством чоп – Давид ван Райбрук: „ Оказваме се в неудържима и непоносима обстановка и в случай че бях политик, щях да пострадвам от бодърствуване да мисля за това. Като буен демократ, и в този момент не дремя добре. Това е бомба със закъснител. Сега видимо всичко е умерено, само че наподобява на тишината преди стихия. Като мълчанието от 1850 година, когато трудовите проблеми и въпросът за работническата претовареност към този момент тлееха, само че още не бяха избухнали. Това е мълчанието преди дълъг интервал на огромна неустойчивост. Трябва да деколонизираме демокрацията. И би трябвало да демократизираме демокрацията “.
Надявам се не си представяте тегленето на чоп за кмет, примерно, да става от лист на всички поданици на града. Дори в най-демократичната Атина не е ставало по този начин. Има избрани условия, на които претендентите би трябвало да дават отговор. Те от своя страна аплайват или биват кандидатирани от други. От този лист, в който всеки от включените има компетентността да управлява града, се е патило с чоп името на спечелилия. И мандатът му не е бил дълготраен, ротацията е един от правилата, които съпровождат избора с чоп.
Всички сме погнусени от непоносимата надменност, безхаберие и нецензурност във властта. Но свестните хора желаят освен това от това гнусните да си отидат. Дали ще е съвещателна народна власт (като в Исландия), дали ще е посредством чоп (експерименти се вършат в малко общности в Белгия, Холандия, Канада), дали ще е нещо напълно друго – просто да не е това, което е в този момент, тъй като то към този момент има доста малко общо с началната концепция за народна власт.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ